вторник, 12 април 2016 г.

Artsy fartsy woodsy







Tоплото идва, с него и бирата из паркчета. (за непиещите предлагам сокчета в паркчета, също вАжи). С Купо решихме, че всичко или нищо ще е мантрата ни при търсенето на паркче и се забутахме в Борисова. Ама Плисковия край на Борисова. Светлината беше дотолкова яка на моменти, че зарязахме традиционното аутфит снимане и се превърнахме в много артси, много претенциозни личности, пък ако ще и да беше само за час-два. Силно съветвам някой ден да излезете из паркчетата с фотографска техника, има голяма вероятност да ви удари музата. :D

Както обикновено, дрехите са втора употреба, обувките са Vans.


четвъртък, 28 януари 2016 г.

Black on White












Тази зима ме трясна странната и напълно неочаквана (за мен) "all black" муза. Като цяло обикновено съм човек, който обича да му е шарено и рядко нося черно като цяло, пък камо ли изцяло черен тоалет. Ама на, това също се случи. (въпреки, че все още се чудя на целия тоя скорошен "хейт" към цветовете в гардероба) Силно ме радва контраста на черното с всичкия тоя сняг навън, пък и с кожата ми, която по това време  на годината е дори по-бяла от обикновено.

Това настрана, най-накрая проимах така желания септум пиърсинг (толкова желан, че чак съм писала за него в блога) и в момента спортвам дъгичкена обечка, която силно не си личи, че е дъгичкена. Ако ви вълнува, по-нататък може и да спретна един пост относно пиърсинга, ама първо си го чакам да зарастне напълно.

Както обикновено, дрехите ми са от всякакви втори употреби, а обувките са от Deichman.
Чоукъра със звездичката го свих от Купо, която пък ме и издържа докато ми пробиваха носа И ми снима и аутфита, та идете метнете малко любов в нейна посока на блога й тук.

П.С. Какво е косата ми even???

сряда, 21 октомври 2015 г.

Гоненици с шалове









Абе, аз съм имала блог.

Официалното ми извинение за отсъствието ми е, че ми се наложи да отида на свръх тайна мисия включваща роботи, извънземни и много експлозии. И сега сте живи благодарение на мен и Генчо андроида. Мхм.

Ама само между нас да си остане факта, че всъщност цяло лято бях заета да почвам нова работа и покрай това и куп други обстоятелства не ми остана време ни за интернет, ни за блогване. А пък Генчо сам спаси света. Браво, Генчо. Генчо - президент.

Обаче, вече се поосвободих и прекрасното ми, ненагледно Купо се завърна от далечното си странстване и двете се събрахме отново за да ви представим този тоалет с подзаглавие "замръзнАха ми мартинките". Mда, ако ще научите нещо от тоя пост, нека то да бъде "обличай се, когато хората ти казват, че навън е студено".

Както обикновено, всичко е от втори употреби, освен обувките, които са от CCC. (моля всички да оценят факта, че един път не съм с продупчени кубинки)


П.С. Някой друг да си върти религиозно новия албум на Pentatonix? 

събота, 13 юни 2015 г.

Who you gonna call!









Най-любимото ми нещо в тая мега жега е да си режа тениските и дънките. Колкото повече дупки - толкова по-прохладно. Пък и е прекрасна опция, ако искаме да обикаляме из града грънджили кежуъл, без да ни пука особено дали ще се поизцапаме в процеса. (на мен, например, ми се случи точно това по време на фотосесията - успях да се залепя право за едни сажди. ah well. it happens.)
Тениската, която си купих от Манията в Халите и на която орязах деколтето се оказа официален мърч на Ловци  на духове (за малко да напиша на митове) и призрачето всъщност сВЕТИ В ТЪМНОТО!!!! Което признавам си, ме прави по-въодушевена, отколкото би трябвало.
Дънките (също от секъндхенд) бяха хаотично нарязани от моя милост в последния момент, понеже изведнъж реших, че искам нарязани дънки.
Обувките са на около 5 века и все още са ми най-удобното нещо за цапане наоколо.

Както обикновено - фотограф е май бби Купо [ http://forgettablerabbittales.blogspot.com/]

неделя, 3 май 2015 г.

Blue (Da Ba Dee)





Ми, преди да залитне драматично

speaking of драматично.



Някой ще каже, че парка на УНСС не става за аутфит снимки, ама като горд жител на Студентски град ще отвърна с "шси правя квото си искам, пък."

И ще си нося яката синя рокля за левче, въпреки, че е прекалено топло за нея, пък.
И ще я комбинирам с ярко жълт лак и крийпъри с леопардово, които не се виждат особено поради технически глич и няколко изчезнали снимки (в друг пост пак ще ги има, уъри нот. или в инстаграма ми).
И ще позирам нелепо драматично, игнорирайки случайните минувачи и измъчвайки горкото Купо, която трябваше да ме чака да застана сериозно сума ти време за нормална снимка.
Ама пък и ще ни е забавно и после ще ядем сухари с крема сирене и ще киснем из Борисова, все пак слънцето се завърна най-накрая! А слънцето си ходи със синьо.

p.s. Вече официално има захарен памук в Борисова!


 



събота, 18 април 2015 г.

Wishlisting #1

Ръчкайки се из чуждите блогове, доста често се натъквам (и се радвам) на този тип постове, та реших и аз да спретна едно списъче с неща, които желая в живота си. Някои достижими, някои не чак толкова, някои напълно ненужни, големи, малки, дрехи, техника, гримове, пътувания, нърдщини, you name it. Пък се надявам и да ви е интересно, че иначе съм се провалила в блогърската си мисия :D

Та, без повече обяснения, нека започнем! 


 1.Пиърсинг на септума.


Знам, че пиърсингите (особено пък тоя) се приемат доста различно от различните хора, обаче за това чудо си мрънкам на всеки, който има желание да слуша вече около година, та мисля, че периода за премисляне вече е към края си. И с повече късмет скоро може да се развявам с обичка на носа.




Ох... По време на стажа ми в Грозен ент. ни беше дадена възможността да тестваме това бебче и мисля, че част от сърцето ми остана при него. Прекрасен графичен таблет, който не стига, че става за разнасяне наляво-надясно за рисуване директно във фотошоп, ами си е и мини компютър. Wacom, кво да ги правиш. Какво повече може да желае едно Ми със сбрицан Genius?


То си пише: "А party game for horrible people" и е точно това. Изобщо не се препоръчва за хората, които лесно се обиждат, или тези с прекалено миличко чувство за хумор. Обаче я обожавам. С приятели имаме навика да играем онлайн версията и всеки път ми се иска да я имам и на живо, та да можем да поставяме под въпрос житейските си решения на една маса.(и да се смеем до спукване)

4.Течните червила на LAsplash

via dupethat @ instagram
По принцип искам всичко тяхно, но най-вече горепоказаните 4 от серията Smitten. Познайте защо. Имате три опита. 
(ХАРИ ФРИГИН ПОТЪР  ИМЕНА АЗ СЪМ ДО ТУК СБОГОМ) 
Освен мега нърдщината ми, изгледала съм доста ревюта и като  цяло мненията за марката са доста позитивни. Червилата са издръжливи, силно пигментирани, матови af и не тестват върху животни!
(също така не доставят до България или адекватни места в Европа. Йей.)


5. Manic Panic в Cleo Rose


Общо взето зеленото ми омръзна и от известно време съм на розово/цикламена вълна, поне откъм коса. Пък и винаги съм искала да пробвам Manic Panic. Въпреки, че като се знам, дойде ли времето за смяна на цвета, просто ще се забия в На тъмно и ще купя първия цвят,  който ми хване окото. (което ми напомня, очаквайте в близкото бъдеще пост за коса)

6. КАКВОТО И ДА Е от Whiskey River Soap Co.



Тук искам да вметна, че умните опаковки ме правят много, ама много щастлива. Колкото по-забавно и оригинално си опаковате продукта, толкова по-голяма е вероятността да искам да ви замерям с пари. В случая изобщо не пречи и факта, че всички продукти  са ръчно направени и описаните аромати силно ме интригуват. Приятно хилене из сайта им!

7. Да спре да вали.



И общо взето това е. Или поне за това се сещам :D(изненадващо трудно е да се сетиш какво искаш в момента, в който седнеш да пишеш уишлист пост. Иначе мога с дни да си мрънкам, нали.) Друг път пак!

п.с. Всички трябва да четете Fables. 

 

неделя, 5 април 2015 г.

Chilled.







 



Наскоро живеем в мрачни дни. И слънчеви.  И гадно-ветровито-студени. И направо горещи.
С това си лирическо отклонение искам да се  възмутя от времето, кооето явно е решило, че иска да ни се подиграва. Докато с любимата ми Купо снимахме тоя пост, слънцето се скри около триста пъти, а костите ни се заледиха от ужасяващия вятър, който не спря цял ден.

 Иначе бях решила да съм доста кежуъл, със супер удобната и топличка възголяма вълнена жилетка, с новите ми обувки (вече одраскани, разбира се) от един обувчен магазин по Мария Луиза, дънки, тиранти и тениска. И все пак, не се подвеждайте по ухилената ми физиономия, вътрешно пищя от студ.

p.s. Тъй като и днес, когато пиша поста, времето е най-ужасното нещо на света, реших най-накрая да се възползвам от предоставения ми ваучер от яките хора от Food Panda и да си поръчам вечерята от там. Друго си е да ти доставят храната до вратата и да ти бъде спестено ходенето до магазина в гадния дъждец. :D