"Искаш ли на село?"
"Ми хуу."
Или как едно от най-любимите ми същества на света, Купо (въпреки, че само аз и казвам така вече. Иначе Лана. Или Свет.) ме нави да ида с нея на село.След като спомена, че по пътя има слънчогледови поля, решихме, че ще е супер идея да метнем и една фотосесия за блога в тях. Купо ми е редовният фотограф и силно съветвам да проверите и нейното бебе блогче за най-приказните постове евър! - цък тук
And I love her to bits!
Та, метнахме се три мацки в една кола, пуснахме диска на Of Monsters And Men и се отправихме на приятно пътешествие, изпълнено с много пеене и добри емоции.
Някъде по пътя спряхме, та да нагазим в рехавата пръст и да нацъкаме снимките, които виждате по-горе.
Времето по някакво чудно стечение на обстоятелствата беше прекрасно и снимките бяха адски забавни за правене. Изключваме момента, в който ми се наложи да изсипя една кофа пясък от обувките си. Природата е странно място. Ама пък красиво. И има слънчогледи.
В какъвто слънчоглед бях решила да се превъплътя, избирайки си точно тази тениска.
Сложих и една от любимите си поли и венец от цветя, който си присвоих от Купо, понеже цветята са яки, дъъ. Да не забравим кръглите очилца, към които, признавам си, съм леко пристрастена (и не съм свалила от главата си от няколко седмици) и съм готова!
Обувките са същите като тези в предния пост, но за жалост не успяхме да ги хванем и тях, защото технически проблеми. ;/ (кхъмснимкитевполесатрудникхъм)
Дрехите са от втори употреби, обувките от безименно магазинче, очилата са от незнаен магазин на Витошка (незнаен, защото Ми все още не е разбрала как се казва), а венчето е ръчно направено от my bebeh Купо.
П.С.
0 коментара:
Публикуване на коментар