' |
| Наричам тази снимка "Ама то зимата било студено без палто" |
(знам, девети януари вече почти не се смята за начало на годината, ама нека всички си представим, че това е публикувано на първи или нещо от рода.)
Още една година мина.
Въпреки всички ужаснотии, които се случиха, включително генералната ми липса на мотивация за по-голямата част от страничните ми занимания (за отсъствието ми тук даже няма и да говоря, понеже не мисля, че има достатъчно оправдания и извинения, които да ви предложа), 2016 си имаше и готини моменти. Най-накрая се изнесох на не-общежитие, което автоматично ме повиши от тормозена с всевъзможна музика на тормозеща с всевъзможна музика. Осъзнах, че Spotify е най-доброто ми решение в живота ми досега. Прослушах големи количества рап. Прекъснах доста връзки с хора, които не ми влияеха добре. Открих нови хора, които не ми влияят добре. Косата ми стигна до най-голямата дължина, която е била от години (май ще се подстригвам). Публикуваха ме в две книги (добре де, едната е от ноември 2015, ама close enough, I suppose) - The little book of big babes и гигантският ми дърп в People of Sofia. Милото ми Купо подължава да ме подкрепя приятелски и фотографски и не знам как не се е отказала още от мен, бивайки понякога единственият ми тласък да ПРАВЯ неща. <3
Едно от най-важните събития, поне за мен е, че Петя от Pet Panda ме покани да бъда модел за колекцията им с Николай Божилов, ASOB, която е най-прекрасното нещо за пълните нас, което се е случвало на българският пазар... ever. В рамките на няколко дни се запознах с невероятни хора, всички от които успяха да ме вдъхновят изключително много - всички от Петя и Ники, през мацките, с които ходихме по рънуея, до хората от Shedd, които разпространяват колекцията и вярват, че модата е за всички.
2016 беше странна и по позитивен, и по негативен начин, обаче пък за тази година си давам за цел да съм малко по-социална, доста повече ориентирана към самоусъвършенстване и да рисувам и пътувам повече. Пък.
Но стига съм била сантиментална. Нека поговорим малко за дрехите, които нося. Червеното обикновено не е моят цвят, понеже нито ми вайбва като хората, нито си ходи особено със зелената ми коса. Обаче вдъхновена от ASOB, реших да му дам шанс след като го игнорирах с години и честно казано, доста ми харесва резултатът. Пък черно бяло и червено ще си е завинаги класика в жанра. Може би прекалено класическо за моите вкусове, та реших, че искам БУХАЛИ да поразчупят малко настроението. Обувките са лачени кубинкоподобия, понеже скоро няма да загърбя любовта си към всички видове кубинкоподобия.
Пуловер: Втора употреба
Палто: Втора употреба
Клин: H&M
Обувки: Jenny Fairy от CCC
Чанта: Lokah
Пола: ASOB, която може да се намери в приложението Shedd като потърсите ASOB
P.S. Did you miss me?
0 коментара:
Публикуване на коментар