сряда, 27 декември 2017 г.

Зимен морков.

















- act natural
- no


Когато искам да ми е хипер удобно и да ми минава по-бързо деня е възможно да ме видите в най-развлечения суичър със силно скъсани дънки и нулево количество грим по лицето.

В моментите, в които реша обаче, че искам да се чувствам уверена, властна и сякаш имам съмнителни субстанции скрити под палтото, обличам дрехи по тялото, сагам аксесоари и бия хората в умереността с ярки цветове червило. В случая явно съм на оранжева вълна (много вероятно поради силната ми носталгия за лятото и топличкото слънце), та реших това да ми е доминантния мотив, като балансирах малко цяата ударност с черна пола, палто и шапка.

Хари Потърските очила без диоптър пък се вързаха прекрасно с цялостния ансамбъл и някак си предразполагат към забиване в топло кафене с любима книга.

Обувките ме карат да стърча повече от обикновено, обаче са странно удобни и точно мой тип, пък да не говорим колко прекрасно си тичкат с по-голямата част от гардероба ми.

As usual, зад обектива е любиииимото ми Зайче - Лана от Forgettable Tales Of A White Rabbit

Шапка/обувки/очила - H&M
Чорапогащник - ASOS Curve
Палто/пола/поло - Втора употреба
Огърлица - Случайно магазинче из случайна разходка.


П.С.
Искам да обявя, че подметките ми са мокри на снимката, понеже трябваше да бъдат изчистени от ВСИЧКОТО КАЛ.

неделя, 21 май 2017 г.

A tad exotic







дева Мирия

Знам, тоя шал сте го виждали. Ама пък погледнете го от тази страна - давам ви прекрасни идеи как да използвате едио нещо по хиляда и осемстотин различни начина. 

Та тоалета за този пост беше измислен много в последния момент, понеже бях решила, че нещото, с което ще се снимам ървоначално не ми харесва. Забавното е, тази импровизация ми е едно от любимите неща, коиото съм обличала в последните няколко месеца. Някъде там има поука. Не знам.

Ориенталската бохо екзотика е много силна в този пост, като много се радвам, че се върна времето, в което мога да нося поли религиозно. Любимото ми Зайче беше така мило да ми заеме това прекрасно колие, понеже си пасна прекрасно с цялостния ансамбъл, а аз най-накрая реших да вложа минимално усилие в прическата си и и сложих две фиби, та да допълня ефекта. Сега ми остава само бутилка сайдер и няколко вечери на морето. Ех. мечти <3

Връщаме се към тенденцията всичите дрехи на снимките да са от втори употреби (след като H&M необяснимо си махнаха плъс сайз секциите от магазините????), а обувките ми са от ASOS. Снимките ми са as usual направени от Лана, а очната линия е от NYX, защото знам, че ще питате. :D

П.С. Ама наистина искам море.

неделя, 19 март 2017 г.

mr. Mistyeye








Гугъл ми каза, че Kurhessische Getränke е магазин? Бирария? Ресторант? Не знам, ама им нося якето, което ми е новата любима придобивка от втора употреба. Планирам в бъдеще да направя нещо, с което да залича логото и да го направя по-Миреленско. Може би ще го видите в блог пост, може би не, времето ще покаже.

Обаче по темата за вторите употреби, откакто си смених местоположението в София не бях ходила особено по такива и едва в последните няколко дни установих, че директно до вкъщи има няколко. Та този тоалет е почти изцяло изкупен от тях, изключваме обувките, които са Vans и чантата, която е Cropp и почти не се вижда. (моден блогър друг път)

Снимките ми са направени от любимата Лана, която можете да намерите в http://www.zaicheta.com/, а локациите са сиво/зелени, понеже цветовата схема всъщност е доста сполучлива (шегувам се, просто решихме да кацнем към Борисова).

П.С. Бонбонче за позналите откъде ми е заглавието на поста. Без гугъл, нали.

събота, 18 февруари 2017 г.

Hats and snow










Честно казано, не съм особено сигурна какво точно да напиша за този аутфит, освен, че снимките за него се случиха на едно прекрасно място с едно прекрасно Зайче, което беше решило да ме завлече извън София за уийкенда. Който уийкенд прекарахме в правене на маски за лице и гледане на корейски драми (Goblin, anyone?).

Остатъците от сняг бяха достатъчно да изглеждам видимо измръзнала на снимките, а и като цяло не препоръчвам хипер тънки ризи в началото на февруари. Обаче пък винаги ще препоръчвам черно и бяло. (препоръчвам си и да си боядисам косата скоро, че корените ми вече доминират над живота ми).

Новата ми обсесия наскоро са луничките, а тъй като не съм благословена с такива, реших да си направя с течно червило (Golden Rose is love, Golden Rose is life.) Също така съм и дотолкова влюбена в тази шапка, че не съм си я свалила от главата особено откакто си я купих. Ако някой ме следва в Инстаграм, вероятно си е проличало. :D

Тоалетът е силно H&M повлиян, всичко освен палтото (втора употреба), чантата (CROPP) и обувките Jenny Fairy от CCC е от там. Също така да си вметна, поне според лични наблюдения магазинът на H&M на Витошка има най-добър набор плъс сайз дрехи.

Снимки: Лана от Forgettable Tales of a White Rabbit <3

P.S.: Някой ще ходи ли на Asking Alexandria? :D

понеделник, 9 януари 2017 г.

New Year, New Whatever






'
Наричам тази снимка "Ама то зимата било студено без палто" 



(знам, девети януари вече почти не се смята за начало на годината, ама нека всички си представим, че това е публикувано на първи или нещо от рода.)

Още една година мина.

Въпреки всички ужаснотии, които се случиха, включително генералната ми липса на мотивация за по-голямата част от страничните ми занимания (за отсъствието ми тук даже няма и да говоря, понеже не мисля, че има достатъчно оправдания и извинения, които да ви предложа), 2016 си имаше и готини моменти. Най-накрая се изнесох на не-общежитие, което автоматично ме повиши от тормозена с всевъзможна музика на тормозеща с всевъзможна музика. Осъзнах, че Spotify е най-доброто ми решение в живота ми досега. Прослушах големи количества рап. Прекъснах доста връзки с хора, които не ми влияеха добре. Открих нови хора, които не ми влияят добре. Косата ми стигна до най-голямата дължина, която е била от години (май ще се подстригвам). Публикуваха ме в две книги (добре де, едната е от ноември 2015, ама close enough, I suppose) - The little book of big babes и гигантският ми дърп в People of Sofia. Милото ми Купо подължава да ме подкрепя приятелски и фотографски и не знам как не се е отказала още от мен, бивайки понякога единственият ми тласък да ПРАВЯ неща. <3

Едно от най-важните събития, поне за мен е, че Петя от Pet Panda ме покани да бъда модел за колекцията им с Николай Божилов, ASOB, която е най-прекрасното нещо за пълните нас, което се е случвало на българският пазар... ever. В рамките на няколко дни се запознах с невероятни хора, всички от които успяха да ме вдъхновят изключително много - всички от Петя и Ники, през мацките, с които ходихме по рънуея, до хората от Shedd, които разпространяват колекцията и вярват, че модата е за всички.

2016 беше странна и по позитивен, и по негативен начин, обаче пък за тази година си давам за цел да съм малко по-социална, доста повече ориентирана към самоусъвършенстване и да рисувам и пътувам повече. Пък.

Но стига съм била сантиментална. Нека поговорим малко за дрехите, които нося. Червеното обикновено не е моят цвят, понеже нито ми вайбва като хората, нито си ходи особено със зелената ми коса. Обаче вдъхновена от ASOB, реших да му дам шанс след като го игнорирах с години и честно казано, доста ми харесва резултатът. Пък черно бяло и червено ще си е завинаги класика в жанра. Може би прекалено класическо за моите вкусове, та реших, че искам БУХАЛИ да поразчупят малко настроението. Обувките са лачени кубинкоподобия, понеже скоро няма да загърбя любовта си към всички видове кубинкоподобия.

Пуловер: Втора употреба
Палто: Втора употреба
Клин: H&M
Обувки: Jenny Fairy от CCC
Чанта: Lokah
Пола: ASOB, която може да се намери в приложението Shedd като потърсите ASOB


P.S. Did you miss me?