Наскоро живеем в мрачни дни. И слънчеви. И гадно-ветровито-студени. И направо горещи.
С това си лирическо отклонение искам да се възмутя от времето, кооето явно е решило, че иска да ни се подиграва. Докато с любимата ми Купо снимахме тоя пост, слънцето се скри около триста пъти, а костите ни се заледиха от ужасяващия вятър, който не спря цял ден.
Иначе бях решила да съм доста кежуъл, със супер удобната и топличка възголяма вълнена жилетка, с новите ми обувки (вече одраскани, разбира се) от един обувчен магазин по Мария Луиза, дънки, тиранти и тениска. И все пак, не се подвеждайте по ухилената ми физиономия, вътрешно пищя от студ.
p.s. Тъй като и днес, когато пиша поста, времето е най-ужасното нещо на света, реших най-накрая да се възползвам от предоставения ми ваучер от яките хора от Food Panda и да си поръчам вечерята от там. Друго си е да ти доставят храната до вратата и да ти бъде спестено ходенето до магазина в гадния дъждец. :D
0 коментара:
Публикуване на коментар